Едно плахо кръгло око се върти,
оглежда,
изучава мислите ми отрътре
и невярващо-недоверчиво
заравя човка в перушината си.
Едно плахо кръгло око,
око на птица,
кацнала в клоните зад очните ми ябълки,
където пеят цели ята.
Птиците в главата ми –
чувам песните им често,
всъщност всякога, когато се усмихна.
Не винаги пеят сутрин рано,
не винаги и само на пролет.
Прелестни, прелетни номади,
като мислите ми,
които не свиват гнездо,
защото не знаят какво е дом,
а сега са разтворили криле и пеят,
защото отлитат на юг или на запад по далечни
континенти.
Птиците в главата ми,
прелестни, необятни, необясними,
са самата мъдрост
и знаят най-добре накъде летя.
Затова се пее в песните им, когато се усмихна.
Ах...
ОтговорИзтриване