игра

Когато децата играят

И откриват света

Те го създават в игра

И го обръщат на игра

Разиграват го

И го оставят да спечели

Създават го

Светът

На полетите в катерушки-ракети

На магията на хвърчилата

На непревземаемите крепости от пясък

На шарената лудост на топката

Свят на роли

На супергерои

От суперсветове

Герои на играта

Игра на герои

Игра на свят

Fisterra или краят на света

На края на света

Е началото на кълбото

Което се доказва в морелаване

И отдавна е надскочило тригонометрията

На края на света

Започват всички приказки

И се отскубва времето от деня

За да отплава в нови посоки

Каквито няма на компаса

На края на света

Забавя ход историята

И се преражда в истина

Заровена под непреходните пластове черна земя

На края на света

Свършва земята

И започва вода

И така до безкрайност

В линейния кръговрат на земното кълбо

където завършват изреченията

В белите лутания на най-тъмните ми мисли

Подхванати там, където завършват изреченията

Няма дори сенки

А образи без присъствие

Знам, че са там

И мълча

Приказка

                                                           На Рибадавия

Изписвам се в начините на събуждане

След следобедна дрямка по баровете

В прашните паяжини на малкия град

Позеленял посред зима от скука

Пропит с алкохолни залитания

Загубени във старото му време

С вградени в каменните зидове истории

Откъснати от вековни дървета преди да узреят

И накиснати във винени бъчви

За да бъдат изпити

Когато ожаднее нощта

И да забрави да си тръгне сутрин

Завита уютно в мъгла

Изписвам тая приказка без да я живея

Докосвам й тънките нишки

Изплетени в музиката на гайда

Танцувам по октоподените й пипала

И я оставям да се случва под балкона ми