Хляб

Виждам как

Суров и неоформен

Се овалва в брашно

Разточва се и се разстила по плоскостите на времето

Замесен от лепкави пръсти

И невинен

Хлябът на днешния ден

За да го погълнат пещите на глада

И да го повият горещ след лудите пламъци

В белите пелени на масата

Спомен за вкуса на топъл хляб

Един вкус на чиста любов

Отчупих си коматче от днес

И го запазих за утре

Агонията на белия лист

И колко пустота има в тоя бял лист

Очакващ да бъде изписан

Погубен

Разгърнат и безпомощен

Колко очакване има в тая пустош

Колко минути, часове и месеци

Колко безметежност и въздушност

Колко напрежение

Виждам го гърчи се

Разтваря се пред мене все тъй неподвижен

и опипва края на нишката на очакването

за да се превърне в послание

Обрив

Обринал ми се е гръбнака

По кожата отвън

И пътеката от сърбеж и болка

Не води към врата ми

Завива малко преди

И засилва към безкрая зад мен

Небето се обрива със звезди

И натежава

* * *

По гръбнака ми пълзят цивилизации

Усещам го тежък

Прегърбила съм ме

Уж млада

А на плещите ми свят

Малко ли е да износваш

Погледите по улицата

Страха на децата вечер

Празничните суети без време

Неспособността да се усмихваш

Безмълвието на хилядите

Тези тежат тонове

Тонове неизказани думи

И ми обриват гръбнака

Отвън

Уж млада

И го нося

Свят ли, не стига до врата ми

Двадесет и някой век

Машиналните скитания

В търсене на отворени книги

По тесните лавици на точните науки

Втъкани умело в личната му логика

Робот

По команда на себе си

Машина за четене и живеене

Скита машинално

И по няколко пъти дневно

В браздите на лавиците

Дишащи с празните си редове като бели дробове

Бели в снежните дворове

С ръждясали пружини

И механизми от конструктора на миналото

Робот

От новото време

Двадесет и някой век

В който не признава, че се е изгубил

И търси напрегнато в книгите

Отговорите на лутането си

Наднича под камъни и дърве

В белите двори на старите села

В къщи с претрупани лавици с книги

Наситени със знание за дома

И съвети как да го намериш

Ако си робот

Пролет

В стихията на ненавременната пролет

Се отрониха закъснелите изсъхнали листа

На отминали сезони

И въздишките се намериха под мостовете

След дълго скитане по неизговорени думи

И се сляха с водите

На световния океан

За да доплуват до по-гостоприемни земи

Обрекоха на пътуване пролетните ветрове

Всички връщания, спомняния и загуби на памета

До вчера не знаех що е утре

Но днес носи ухания

на разцъфнали дървета

Плодовити от очакването

на гладни очи

И въздишките

напомнят за всички мостове

Послание за нощ

Не убивай нощта

Запази я за себе си

Както правиш с хубавите спомени

Не я убивай

Ще те преследва

И винаги ще преследва деня

И кристалния залез

Когато слънцето се изплъзва от небето за да влезе в теб

Не я убивай

Огрей я със себе си

И се запази в хубавия й спомен

сън

старанието на дните

да я събудят

и да я направят щастлива

й стигат се чувства сита

и добре сресана

но й оставят

горчивия вкус на надеждата

за бягство от рамката на времето

и прогонвят мислите й

към сферите на несъзнанието

за да потъне в постелите на отвъд

и добре завита да заспи

и да спи

нощем

и по цял ден

да спи

и да сънува

че дните се стараят да я събудят

за да я направят щастлива

Адрес

Осъдени на безкрайни дневни скитания

И безсънни нощни бдения

Бездомниците

Живеят в сенките под прозореца

Където днес има новодомци

И две стъклени вази с мимози

Които се препичат на слънцето

И окъпват с ухание тежката миризма

На човешко

На бездомни животи

Със същия адрес

игра

Когато децата играят

И откриват света

Те го създават в игра

И го обръщат на игра

Разиграват го

И го оставят да спечели

Създават го

Светът

На полетите в катерушки-ракети

На магията на хвърчилата

На непревземаемите крепости от пясък

На шарената лудост на топката

Свят на роли

На супергерои

От суперсветове

Герои на играта

Игра на герои

Игра на свят

Fisterra или краят на света

На края на света

Е началото на кълбото

Което се доказва в морелаване

И отдавна е надскочило тригонометрията

На края на света

Започват всички приказки

И се отскубва времето от деня

За да отплава в нови посоки

Каквито няма на компаса

На края на света

Забавя ход историята

И се преражда в истина

Заровена под непреходните пластове черна земя

На края на света

Свършва земята

И започва вода

И така до безкрайност

В линейния кръговрат на земното кълбо

където завършват изреченията

В белите лутания на най-тъмните ми мисли

Подхванати там, където завършват изреченията

Няма дори сенки

А образи без присъствие

Знам, че са там

И мълча

Приказка

                                                           На Рибадавия

Изписвам се в начините на събуждане

След следобедна дрямка по баровете

В прашните паяжини на малкия град

Позеленял посред зима от скука

Пропит с алкохолни залитания

Загубени във старото му време

С вградени в каменните зидове истории

Откъснати от вековни дървета преди да узреят

И накиснати във винени бъчви

За да бъдат изпити

Когато ожаднее нощта

И да забрави да си тръгне сутрин

Завита уютно в мъгла

Изписвам тая приказка без да я живея

Докосвам й тънките нишки

Изплетени в музиката на гайда

Танцувам по октоподените й пипала

И я оставям да се случва под балкона ми

Маракеш

Покрити с прах

Крачихме в стихиите на града

В дъжд от погледи

По наводнени улици и площади

По които поникнали като гъби пазари и стоки

Плувахме и

В ураган от разговори и шумове

Полъх на музика

И буреносни пазарлъци

Продавачи канят, викат, смеят се

Потъвахме и

В пожари от цветове

Експлозия на въображението върху пустинен пейзаж

С палми

Пламъци върху вълна и кожа

Оцветени с дъга

И горяхме

В пещите на тази земя

Пропита с религия

И спазарена непорочност

Земя окована в дирхами

Върнах се

С 10 кила ръчен багаж

Останалото спомени

И променена

почивка

Обноските ми

Изпревариха моето развитие

И излязоха в почивка

Каравани

Каравани

Пълни с цветове

Пълни с живот

Деца и майки

Нашарени от щастие

Весела лудост

Източна мъдрост

Жизнени тела

И чисти умове

Каравани

Които ги водят

До края на света

До зеницата на деня

До началото на времето

Със скоростта на диханието

И с платна опънати от вятъра

Каравани

Безцелно пътуващи

Безцелно спиращи

Самоцелно променящи се

В една весела лудост

Пълна с цветове

И пълна с живот

Каравани

Един ден ще ви последвам