Къде спи поезията

С поезията се забравихме,

не съм я чела, не съм я търсила,

не е звучала в мене,

не сме се заговаряли,

музиката е била без текст;

не съм я писала

и тя не е писала за мене

различности и реалности.

Къде спи поезията,

когато затворим вратите си за нея,

къде съществува,

когато не я търсим и не се нуждаем,

когато от самосебе си само се нуждаем.

Тогава, когато поезията спи.

Когато вдъхновението не напуска дълбоките кладенци на съзнанието.

Къде спим ние, за да изгубим сред сънищата си думите?

По улиците ли спим,

поезията ли ни е бездомна,

минават цели вечности без да я приютим