Зна че ние

Настъпвам моменти от миналото си

и с нескрит компромис признавам пред себе си,

че все още съм в лапите на същата идентичност,

същото тяло - с година две поовехтяло,

същия произход и биография в процес на изграждане,

същите реакции, често и същото поведение,

инстинкти, същото...

Кое ли му е същото да знаеш,

че всичко, което си знаел, не значи нищо,

че всичко, което си бил, няма значение,

да знаеш, че не значиш, и че не значи нищо да знаеш,

да знаеш, че нищо не знаеш,

и всичко да е без значение и това да е новото му значение.

Същото?

Същата?

Същината замества значението и сега съм истинска, същинска

и не търся идентичност,

благодаря за биографията,

благодаря за тялото и вярвам,

че един ден и те ще послужат

със своето собствено пред-на-значение.