Денят е кацнал в короната
на красотата
И искри с нейните цветове
Златна есен
огледало
Често ми се случва да се
питам
Сутрин като първо се
погледна в огледалото
Рошава от сънни скитания
С натежели от видения
полузатворени очи
Какво ме гледа така жадно
Очи в очи
Какво ме засмуква
Накъде отивам
Като погледна себе си
Виждам ли в себе си
Или виждам отгоре
Двуизмерен отскок
На тялото ми точно пред
мен
Имитиращо
Зяпащо
Втренчено
И жадно
Чакащо да закуси
С цялата ми плът
И да надникне зад зъбите
ми
Да се почеше по команда
Какво ме гледа така
Настойчиво
Очакващо
И малко хладно
Какво иска от мен
Какво ще вземе
И какво ще ми остави
Отражението на
повърхността ми
На личната ми повърхност
Нарисувана върху стъкло
Ще ми остави ли нещо от
себе си
Нещо от мен
Ще ме изведе ли
Или ще ме остави тук
Отпечатано в себе си
прозаично
Преди време
Се запознах с моногамията
Влезе в живота ми като
слух
И после се разкри цялата
Все по-рядко идвала вече
по тези земи
Недостатъчно й се струвал
разума
Необмислени й изглеждат
постъпките
И словоплетството на
човешкия род
И решила да му даде
почивка от себе си
Да не се виждат известно
време
Да се забравят дори
Разказа ми всичко това
Над чаша топъл шоколад и
курабии
И аз онемях
Колко честност
Колко погубена вяра
Пазеше моята приятелка
И аз я питах, кога пак
мисли да се върне
Не й ли се живее вече
С човека
А тя сподели
Че вече има друг
Абонамент за:
Публикации (Atom)