Жълтата мъгла, която трие гръб, в прозорците,
жълтото кълбо от дим, което трие муцуна в прозорците,
ближе ъглите на вечерта,
броди между локвите във водостоците…
върху своя гроб поема саждата, която пада от комина,
полетява край терасата, надолу се извива
и като разбира, че е мека октомврийска вечер,
се завърта покрай къщата и там заспива.
Т.С.Елиът
Разказаха ми за подводните изкушения под балкона ми. Ако се наведеш, казаха, ще ги опознаеш, огледаш, оцениш. И аз се протегнах през парапета, здраво стъпила на плочата домашен уют и огънах тяло надолу. Цяла вселена. Космос! Под точката, в която ръба на терасата се врязва във височината, изсред пара и мехури, се скупчваше мъгла, виеше се и се заформяше, отъркваше се в продължението на стените и циментено скимтеше, мъркаше, галеше се... И в бялата си неопределеност прегръщаше желанията от вчера и неподарените подаръци от миналата коледа, които лежат в задния двор на православния календар.
Откъде-накъде, попитах ги аз, тази мъгла така се е завила в удобството си точно под моята тераса? Тук пия кафето си и гледам града; днес град няма. Мъгла.
Доникъде не стига, започва от тук и завършва отново под балкона, на спирала се вие и цял подводен космос се сплита в ДНК-структурата й, достатъчно задушна в сърцевината си да предъзвика световна катастрофа, но сега опитомено се скатава тука. Мисли, че ти си й господарка.
Но как? Изумявах се аз, и се изумявах известно време, наблюдавайки я, и се изумява, докато продължавах да се протягам през равни интервали от време през парапета, наблюдавайки я, изучавайки я, надушвайки я, преосмисляйки я и някак се страхувах от нея, а в същото време се радвах, ах, как искрено се радвах, така, през вълнението си, през изумлението си, през цялата магия на сутринта и на желанието да изпия едно кафе на терасата, докаро си бъбря с песента на птичките, и така, излизам, протягам се и установявам, че от днес съм собственичка, пълноправна господарка на една мъгла, която
видиш ли, сама дошла, настанила се и започнала да живее в мир със себе си, опитва да създаде мир с мене и в хармония да се свърже със живота ми, който започва всяка сутрин наново с излизане на терасата за чаша кафе. С нея.
Домашен любимец. Исках домашен любимец откакто пожелах да дам на някой цялата си нежност във вид на прегръдка и сега ще се гушна в мъглата, да ме завие и да потъна във вечния й космос.
После ще отида на работа, ще се прибера уморена и гладна и тя ще ме чака, притаила дъх, разтворила обятия за следобеден сън. И заспивам. Сънят ми стига дотам, където виждам котараците от тазгодишната реколта да съскат от студ под дъжд от орехи и аз ги вдигам, нося, завеждам вкъщи и отглеждам със топла пита и сладко от ягоди всеки ден, а те мъркат разнежено. А когато се събуждам, мъглата се е свила на кравай в изтръпналите от съня ми крака, протяга се с прозявка и отваря дълбините си за следобедната сутрин.
И така ако мине един ден, ще минат и много. И минават, а опитомената мъгла вече има отлични хигиенни навици, прекрасно възпитание, обноски на маса и дори изпълнява трикове под команда. Аз не я разхождам, освен когато тя сама не реши да ме съпроводи при разходките ми по залез слънце край реката, която сребърно пее за пътя, по който е минала, и блести от гордост. Мъглата разбра колко самотно беше времето ми там преди да имам домашен любимец, без каишка увил се край врата ми като най-топлото палто от лисици.
Космосът от живот, който обитаваше утробата на моята приятелка, достигна стадий на едноклетъчно размножаване и роди идеи за паралелна вселена отвъд себе си; така се пръсна по небето над селото в есенна вечер и нарисува върху саждените глъбини портрети на родителите ми и на баба ми, истински ангел, изрисува ги в звезди, изговори ги в приказки за лека нощ и ги завърши с „докато свят светува”.
Да имаш домашен любимец, който е един свят, несъществуваш за никой друг, освен за теб; една илюзия от плът и пара, една приказка, която живее в главата ти на квартира с нисък наем (и с включени консумативи), една игра на въображението и желанието, в която победител няма и не е необходимо да има; да имаш свят, които виждаш с лични преференции, който създаваш с импулса на мисълта и пулса на артериите си, толкова интимен, толкова съкровен, така запечатан в себе си, че те задушава от привързаност; тогава да имаш домашен любимец се сравнява със сделка с лудостта.
