Портиерката на града,
стражар на улиците,
ограбена от истинност, изстискана от дух,
на пост.
Лица, лица, лица,
тълпи,
хора,
тълпи,
животи,
тълпи,
погледи,
тъпи погледи,
недосмислено и неистинско общуване,
тънещо в светкавична забрава.
И днешия ден е забравен. Не съществува.
И предния не беше, а всеки следващ знаех,
че ще съм тук на стъмване
и ще сливам мислите си с тези на тълпата,
погледите си - с тези на минаващите
и тялото си - с улицата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар