Барселонски разказ

Добре-

дошла съм и дотук

две неща, които трябваше да взема от България преди да тръгна –

китара и непоколебимост

Раждането на желанието ми за молитва

Знанието за незнанието,

отърсване от очаквания

Хората са толкова всякакви...

Свободата да преживея всичко, всякакво

Мислите ми увисват във въздуха с моята станция на метрото

Първи дни, първи търсения

на дом, работа, карта на града

къде съм

заобиколена

от папагалите на Барселона, зелени в зелените поляни,

лодки, патета, палми,

мозайки, музей,

28C, тръгвам боса

В ушите ми още отеква българска музика

еветуални раговори за боза

среща с другите българи

мнoгoбройно малцинство

не-принадлежност, ненужност

Гълъб пада в жежка изнемога

и се рамазва на паважа пред мен

Птиците падат

Аз отлетях

често скитам сама по безкрайните нощни улици,

дишащи със забързан ритъм,

пулсът на жив организъм

Губя се в илюзиите за реалност,

в лабиринтите град

Следващият ден пък ме гледа усмихнат

и градът диша по дневному спокоен във врата ми

със своите цветове,

със своето изкуство,

своят живот, напълно самостоятелен,

своята магия на намиране -

намирам приятели дрехи мебели

смях страх сила

изненади желани-недожелани

xраната ми е намерна преди да стигне до кофите

бирите,  дрехите - и те намерени

(купувам си няколко черни - не за погребение, за работа)

намирам  паднали гълъби

хлебарки плъхове кутията на Пандора

Попий Барселона изцяло,

запознай се с нея светла, виж я тъмна ,

потопи се в нея,

живей я между оранжевите стени на таванчетата й,

откривай я в съкровищата на улицата,

губи се в лабиринтите й,

и давай, давай, давай,

докато не остане нищо от теб

и се влюбвай във всичко,

във всеки миг,

защото това е, което Барселона иска от теб,

да си влюбен, да си вечно изгубен, да си нейн...

часовете, дните някъде са се разпиляли,

а сетивата са настроени на пълно възприятие

Живея не в Барселона, а с Барселона,

една другарка, която ми помага,

сестра, която ме ядосва,

която ме усмихва, или разтреперва,

гледа ме с очите на мнoгoбройни любовници,

крещи с гласа на лудия дядо от втория етаж "Nena!Nena!" ("Момиче! Момиче!"),

буди ме с нестихващите си аларми,

киселее ми в устата,

провокира ме с мъжките крака в токчета от отсрещиния прозорец,

шуми с монотонността на телевизор след края на програмата,

лудост, лудост, лудост,

доато ушите ми не полудеят,

докато аз не изкрещя

Крещя

дълбоки страствания в собствен сос

И всеки ден, навсякъде, по всяко време Музика

Саундтрак на лудостта

Песента на Барселона

Mузика назаем

Любовта е в музиката и музиката е любов

Музиката на Барселона.

Поредният град, в който се пеят същите песни

или просто от недоспали гласове излизат  познати мелодии

и ни усмихват

Барселона - най-щастливият град в Европа казват,

град с усмивка, която ходи по хората,

една хубава усмивка, с тая хубост, която заразява,

усмивка блага, игрива, присмехуна или истерична,

усмивка на млада красива жена, на 24

Магията на Барселона е в общуването

общуване с хора

с различни езици

с усмивка или в гняв

с музика с плач с радост с недоволство

сама със себе си

Oбщуването като форма на лудост,

като начин на живот,

като част от града

някъде в центъра

Улиците са целите мокри

Пак не заваля

жега тежка жега жежка

А когато завали ще си тръгна

Време е

Tрудно ще е да те оставя, моя Барселона,

да се раздаваш богато на тълпите,

да се променяш всеки ден,

да си сменяш настрението и уcмивката,

без да се променям аз

Вишвам хладния септемврийски въздух с цяло тялo,

дишам аз,

диша и Барселона

отдъхване

укротяване на пулса

изхвърляне на всяко притежание

ден после-ден

c Барселона

засега