столица

Излизам
И тези уличници лампите
Светват в почуда
Танцува под звуците на мокър плясък бельото с вятъра
А през металните решетки на терасите
Надничат очите на цели семейства
Обитаващи, обикалящи, бродещи
В собствената си препарирана праволинейност
Излизам
В затвореното пространство
Между лупите на павета
Стоновете на оградите
И скандалните крясъци между порти и прозорци
И прозрачно замислени витрини на суетата
По улиците – пазачи на града
Излизам
Иззад помислените спомени
Изпълзявам
От канализацията на сбъднатите преходи
И дишам парите на пазарите
Натежали от труд

Няма коментари:

Публикуване на коментар