Когато чета искам да пиша
да продължа изречението
да кажа непомисленото
да проведа диалог със зачатъка за удивление в дъното на гърлото
да споделя с листа това което вече съм отпечатала на задната страна на слепочието си
да разкодирам скоростта на кръвта във вените си течаща по-бавно и мазно от топла вода
да стопля крайниците си разположили се неконтролируемо на другия бряг на отегчението си
да скърша пръсти в пукането на съчките под краката си
да напиша симфония и да създам синхрон от полифония
да ги вдигна – ушите брадичката колената така цялата да се повдигна на пръсти
и над пръстта
да надникна така приповдигната в чуждите градини на срама
да се зазяпам там в голите сенки на главата ми
летяща
левитираща
отнесена от думите и втъкана във вихъра
отнесена от вихъра и втъкана в думите
задъхана
развълнувана като отлив без бряг към който да се върне
за да се разбие
за да се разполови разкости разоръжи обезоръжи разкрепости
да се огледа в крилата си и да се види в полета си
в сенките
в тялото сглобено от левитиращи крайници
пукащи със медения глас на хрущяли
нанизани на нишка от мисли
от безмислени дни
и безнадеждни нощи
откъм страната на морето през оградата на срама
да пиша
след като чета
сега
Няма коментари:
Публикуване на коментар