шизофрения

За шизофренията си мога да кажа,

че е по-добрата ми страна,

винаги склонна на компромиси

и на разбирателство,

основна градивна единица на световния мир

и на развлеченията в неделя следобед,

основно изграждащо звено на самоутвърждаването пред съдилището на самопорицанието,

спасението ми от критичността на закоравялото,

на еднозначното струпване на клони пред хоризонта на възприятието.

Със шизофренията си ксъжителствам добре,

каня я често да играем на предизвикателство,

обличам я в празнични дрехи,

в поли от пластове сладострастие,

в буквени ръкавели и я показвам на света прилична, сресана, изгладена,

под обектива на камери и статичната замисленост на фотоапарати,

на показ,

пок-аз,

Аз и другото аз – личната ми шизофрения,

най-добрата ми приятелка,

с която в петък вечер ходим по мъже,

с която пием коктейли на промоция по евтините кръчми на улица „Разум”,

която винаги ме изпреварва като искам да кажа нещо,

и , мръсницата, го казва по-добре;

тази, която е по-хубава, по-женствена, с по-големи устни и повече изречения заседнали между зъбите си,

тази с амбициите и увереността,

тази, която с еднакво спокойствие гледа залеза и облака на атомната бомба,

която е спечелила удовлетворението си с конкурс за красота

и е построила къщички на всяко дърво още като е била дете,

което е знаело, знае и ще знае,

която е била, е и ще бъде,

която е спрежението на всички глаголи

и присъства във всички местоимения,

(най-вече в личните,)

най-вече  в АЗ,

която е аз, но не е,

защото не е сигурното аз,

това което виждам, пипам, подушвам и апетитно му облизвам капачката, преди да я пусна в коша,

това изостряне на сетивата и погъделичкване на интуицията,

които можеш да получиш само като се запиташ „Това аз ли съм?”

и в този момент останеш на саме със шизофренията си

да си поговорите за световния мир

над чаша чай.