С боси крака
Газя
По пареща, изгаряща
Настилка от време
Разстлало се
Напред и назад, но никога нагоре
Черна лепкава болка
Се заклещва между пръстите ми
Къде отива времето
накъде ме води
През завоите на асфалтеното си тяло
Постелята от човешки дела
От камъчета надробени самоличности
Омесени в гъста бълбукаща каша
Разлята в слънце и жежки лъчи
Настъпвам я до болка
Ходя
Прехождам времето
Няма коментари:
Публикуване на коментар