Разглезили сме глезените си
Наникъде не водят
Не вярват в чудеса
И прагматично отричат всякакви заблуди
Скрити в приказки от хиляди нощи
И стотици дни
И повече сладост
От карамеленото опиянение във влажната бърлога на еротиката
Наникъде не водят
Няма неизвървени дестинации
Защото липсват изминатите
Излетелите пролетни дни
На юг
Докъдето погледът стига
Но не и разглезените ни глезени
И оставаме настанени в упоритостта
Здраво нагазили в разглезената упоритост
Няма коментари:
Публикуване на коментар