Агонията на белия лист


И колко пустота има в тоя бял лист
Очакващ да бъде изписан
Погубен
Разгърнат и безпомощен
Колко очакване има в тая пустош
Колко минути, часове и месеци
Колко безметежност и въздушност
Колко напрежение
Виждам го гърчи се
Разтваря се пред мене все тъй неподвижен
и опипва края на нишката на очакването
за да се превърне в послание

Няма коментари:

Публикуване на коментар