В стихията на
ненавременната пролет
Се отрониха закъснелите
изсъхнали листа
На отминали сезони
И въздишките се намериха
под мостовете
След дълго скитане по
неизговорени думи
И се сляха с водите
На световния океан
За да доплуват до
по-гостоприемни земи
Обрекоха на пътуване
пролетните ветрове
Всички връщания, спомняния
и загуби на памета
До вчера не знаех що е
утре
Но днес носи ухания
на разцъфнали дървета
Плодовити от очакването
на гладни очи
И въздишките
напомнят за всички мостове
Няма коментари:
Публикуване на коментар