Обрив


Обринал ми се е гръбнака
По кожата отвън
И пътеката от сърбеж и болка
Не води към врата ми
Завива малко преди
И засилва към безкрая зад мен
Небето се обрива със звезди
И натежава

* * *
По гръбнака ми пълзят цивилизации
Усещам го тежък
Прегърбила съм ме
Уж млада
А на плещите ми свят
Малко ли е да износваш
Погледите по улицата
Страха на децата вечер
Празничните суети без време
Неспособността да се усмихваш
Безмълвието на хилядите
Тези тежат тонове
Тонове неизказани думи
И ми обриват гръбнака
Отвън
Уж млада
И го нося
Свят ли, не стига до врата ми

Няма коментари:

Публикуване на коментар