прозаично

Преди време

Се запознах с моногамията

Влезе в живота ми като слух

И после се разкри цялата

Все по-рядко идвала вече по тези земи

Недостатъчно й се струвал разума

Необмислени й изглеждат постъпките

И словоплетството на човешкия род

И решила да му даде почивка от себе си

Да не се виждат известно време

Да се забравят дори

Разказа ми всичко това

Над чаша топъл шоколад и курабии

И аз онемях

Колко честност

Колко погубена вяра

Пазеше моята приятелка

И аз я питах, кога пак мисли да се върне

Не й ли се живее вече

С човека

А тя сподели

Че вече има друг